Новини

Антони Георгиев ни напомни абсурдите в българските ресторанти и изобщо заведенията за хранене. Отново тема, по която имам мнение, но ще се опитам да бъда кратка. Всъщност, в България нищо не е както трябва. От влизането в заведението, до излизането от него. Като цяло няма добро обслужване. Връзката клиент-сервитьор-готвач се свежда в повечето случаи до псувня (това го казвам аз), а НЕвръщането на ресто е нещо обичайно. Тази тема има много общо с думите на Яна Петкова, че занаятите са на изчезване. А един пример, който г-н Георгиев даде за типичен отговор на сервитьор/барман от българско заведение - „С безалкохолното не даваме лед". Положението, когато отидем на гости също не е розово. За да уважим домакина, трябва да ядем колкото се може повече. И на нищо да не отказваме. Аз съм жив пример за това, как обиждам разни хора като не си взимам от предложената от тях храна или напитка. Ами не ми се яде/пие това сега. Защо не уважавате моето желание? От опит знам, че в Гърция е същото. Само че там се сърдят още повече, дори те намразват. От немай къде, взимаш нещото, което ти дават и буквално го тъпчиш в устата си пред тях. Това го правих първите два пъти (от уважение), после и аз им теглих по една. В дискусията се засегна и въпроса за менюто-книга. Толкова дълго меню, че ти се отяжда докато го прочетеш. Като заключение ще ти кажа два основни момента, по които да прецениш един ресторант. Менюто - колкото по-кратко е то, толкова по-добре. Предполага се, че готвачът е изготвил менюто сезонно и приготвя храна именно със сезонни продукти. И второто - овкусена салата. Това изключва нуждата от олио, оцет и сол на масата. Разбира се има още критерии, но това са двете неща, на които първо обръщам внимание. И хайде, забравете ги тези балкантурист изпълнения и си намерете готвач, който да ви приготви вкусна салата